Българска империя срещу Царство

В предстоящата ми книга State Builders from The Steppe: A History of the First Bulgarian Empireаз очевидно наричам тази държава „империя“, а не „кралство“. Няколко
души ме попитаха за това мое решение, затова исках да се спра на него тук: какво
е империя, защо Първата българска държава отговаря на това определение и
защо самият въпрос е толкова сложен.

Първо, нека видим какво е империя. Според Merriam Websterимперията е „голяма политическа единица, притежаваща значителна по обхват
територия или редица територии или народи под единна суверенна власт,
особено такава, чийто държавен глава е император“.

И така, как и защо Първата българска държава попада в това определение?
Мисля, че можем справедливо да твърдим, че тази държава е имала редица
народи под своята суверенна власт. В различни периоди тя е управлявала
огромен брой славяни, власи, сърби, гърци, арменци, хървати, авари и други. Що
се отнася до цели политически единици, можем да погледнем конкретно Сърбия
като самостоятелна политическа единица, която в различни периоди е била
изцяло под контрола на тази държава.

Разбира се, това описва много държави в историята, които не са смятани за
империи. Вторият фактор, който според мен „прекарва“ Първата българска
държава „през чертата“, е, че нейните владетели са получили титлата
„император“. Първо, през 704 г. хан Тервел получава византийската титла „Кесар“
(Caesar) в замяна на помощта си за византийския император Юстиниан II. По

онова време това е титла, давана предимно на престолонаследника, който по-
късно получава титлата „Август“ (Augustus) и е провъзгласяван за съимператор.

Така че, макар „Кесар“ понякога да е означавало просто „император“ и да е в
основата на термини като „цар“ и „кайзер“, то не е означавало стриктно това по
времето, когато титлата е дадена на Тервел.

По-късно обаче цар Симеон получава византийско признание за своята титла
„император“, равна на тази на императора в Константинопол (макар и без
предполагаемия универсализъм, който византийците свързват с нея), и започва
да се нарича „Цар на българи и ромеи“ (Emperor of the Bulgars and Romans),
визирайки вероятно гърците, живеещи на негова територия. В този момент вече
наистина имаме владетел с призната титла „император“, управляващ обширна
държава, съдържаща много и различни народи и територии.

Разбира се, с времето е имало известни спорове около тази титла, но по-късно
византийците все пак признават Симеон просто за „император на българите“.
Това е прието и от Папата. По-късно възникват спорове за титлата и по време на
Втората българска държава, но това е тема за друг разговор.

Когато титлата „Цар“ е възродена в България през XX век, тя е превеждана като
„king“ (крал), а не като „emperor“ (император). Това е логично, тъй като тази
съвременна българска държава вече не управлява никакви големи чужди
територии, страни или народи (всъщност, тъкмо обратното). Ето защо, когато
разглеждаме титлата „Цар“, тя може да означава както „император“, така и
„крал“, тъй като е означавала и двете едновременно, в зависимост от това дали
гледаме към Русия или към България.

С една дума, не смятам, че е нелегитимно Първата българска държава да се
нарича просто „кралство“. Англоезичните източници са доста смесени – мнозина
използват „кралство“ (kingdom), а мнозина други – „империя“ (empire). Но аз
сметнах, че използването на термина „империя“ е едновременно оправдано от
историята и ще помогне да се подчертаят размерът, мащабът и тогавашното
(contemporary) значение на тази държава.

Първата българска империя не е била просто едно от многото второстепенни
европейски кралства, а основен играч на континента, който е оформил векове от
европейската история. Получаването на тези византийски имперски титли също е
било изключително важно за държавата и е било основна цел през голяма част от
съществуването ѝ. А назоваването ѝ „Първа българска империя“ признава успеха
на това начинание и подчертава един от ключовите ѝ успехи: създаването на
трайна идентичност – както в това да си българин, така и в това да си владетел на
българите – която остава и до днес.

In my upcoming book State Builders from The Steppe: A History of the First Bulgarian Empire, I obviously refer to this state as an empire and not a kingdom. I’ve had a few people ask me about that decision so I wanted to delve into it here: what an empire is, why the first Bulgarian state fits that definition, and why the question itself is so complex.

First, let’s look at what an empire is. From Merriam Webster, an empire is “a major political unit having a territory of great extent or a number of territories or peoples under a single sovereign authority, especially one having an emperor as chief of state.”

So how and why does the first Bulgarian state fall within this definition? I think we can fairly argue that this state had a number of peoples under its sovereign authority. At various times it ruled over vast numbers of Slavs, Vlachs, Serbs, Greeks, Armenians, Croats, Avars, and others. For entire political units, we can look specifically to Serbia as a singular political unit that was, at various times, entirely under the control of this state.

Of course this describes many states throughout history that haven’t been considered empires. The second factor that I think takes the first Bulgarian state over the line is that its leaders obtained the title of emperor. First, in 704, Khan Tervel was given the Byzantine title of Caesar in exchange for aiding Byzantine Emperor Justinian II. At the time, this was a title largely given to the heir to the throne, who would then later be given the title Augustus and made co-emperor. So while Caesar has at times meant simply “emperor” and is the origin of terms like tsar and kaiser, it did not strictly mean that at the time the title was given to Tervel.

Later, however, Tsar Simeon would obtain Byzantine recognition of his title of Emperor equal to the Emperor in Constantinople (though without the presumed universalism that the Byzantines connected with it) and refer to himself as “Emperor of the Bulgars and Romans” likely referring to the Greeks living in his territory. At this point you indeed have a ruler with the recognized title of emperor ruling over an expansive state containing many diverse peoples and territories.

Of course there was some controversy over this title over time, but the Byzantines did later recognize Simeon as simply emperor of the Bulgarians. This was also accepted by the Pope. There was also later controversy over the title during the second Bulgarian state, but that’s a discussion for another day.

Since the title of Tsar was revived in Bulgaria during the 20th century it has been translated as king and not emperor. This makes sense as this modern Bulgarian state no longer ruled over any major foreign territories, countries, or peoples (quite the opposite in fact). Thus when we look at the title of Tsar, it can mean either emperor or king, as it meant both at the same time depending on whether you were looking at Russia or Bulgaria.

To be clear, I don’t think it’s illegitimate to refer to the first Bulgarian State as merely a kingdom. English sources are quite mixed, with many using kingdom and many others using empire. But I felt using the term empire was both justified by the history and would help emphasize the size, scale, and contemporary importance of this state.

The First Bulgarian Empire was not merely one of many minor European kingdoms, but a major player on the continent which shaped centuries of European history. Obtaining those Byzantine imperial titles was also immensely important for the state and was a major goal for much of its existence. Referring to it as the First Bulgarian Empire recognizes the success of that endeavor and highlights one of its key successes: creating a lasting identity, in both being Bulgarian and being ruler of the Bulgarians, that remains to this day.