Аз съм Калина, основател на This is Bulgaria.
Моята история започва далеч от страната, чието име нося днес в работата си, в сърцето си и в бъдещето си. Дълги години живях в Швеция – земя на тишина и подреденост, бледи зими и приглушена красота. Място, където животът течеше в равномерен ритъм, където сезоните се сменяха плавно, а лятото изглеждаше като кратко, скъпоценно чудо след месеци тъмнина.
И все пак, колкото и подреден да изглеждаше животът ми там, всяка година настъпваше миг, в който вътрешният ми компас неизменно сочеше на юг. С първите топли дни на юли се връщах в България – земята на моето раждане, на първите ми спомени и на най-дълбокото ми усещане за принадлежност. Тези пътувания никога не бяха просто почивка. Те бяха завръщане. Акт на повторна връзка. Мигове на припомняне – коя съм и откъде идвам.
България ме посрещаше с прегръдка на сетивата, която никъде другаде не намирах. Слънцето тук беше различно – златно, ярко, почти осезаемо, разлято върху склоновете на Балкана. Въздухът тежеше от мириса на праскови, току-що откъснати от градината, и на прясно изпечен хляб от селската пещ. Звуците носеха историите на миналото и настоящето – глъчта на пазара, кукуригането на петела на разсъмване, вечните народни песни, които сякаш извираха от самата земя.
Всяко пътуване ми напомняше за България, която исках светът да види: Отворените хора, които ме посрещаха с усмивка и още преди да седна, ми подаваха чиния домашна храна. Пластовете история – тракийски руини, османска зидария, съветски мозайки – всички съжителстващи в един и същи пейзаж. Живостта на традициите: розобера в Казанлък, кукерите през зимата, тихите ритуали на всеки сезон. Пейзажите – планини и гори, златни плажове и безкрайни слънчогледови поля, обръщащи лица към слънцето.
Но всеки път, щом си тръгвах, отсъствието тежеше повече. Седмица или две никога не бяха достатъчни. Тегленето към тази земя, към тези хора, към този ритъм на живот ставаше все по-силно с всяка година. В един момент идеята престана да бъде мимолетна мечта. Превърна се в решение. Не исках просто да се връщам в България – исках да живея тук. Да вложа дните си, работата си, енергията си в земята, която ме е оформила
Да оставя Швеция не беше лесно. Това значеше да се откажа от стабилност и удобство, от рутината, която ме беше държала години наред. Но аз не тръгвах „от“ – тръгвах „към“. Към нещо по-богато, което не се мери с материални стандарти. Тръгвах към принадлежност.
От този скок се роди This is Bulgaria. Това е моят поклон пред една страна, която твърде често крие блясъка си зад скромност, страна, която светът често подценява или не разбира. Моята цел е да променя това – не с клишета и пощенски картички, а с истински истории. Истории, които разкриват България отвътре – нейната дълбочина, нейното разнообразие, нейната истина.
Искам да покажа България такава, каквато я познавам: светлината, разливаща се над покривите на Велико Търново на изгрев. Жуженето на грънчарското колело в Троян. Овчаря, който води стадото си през Пирин. Звънът на чаши над селска трапеза, където всяко ястие носи история, а всяка история пази памет.
Това не е туристически блог. Това не са списъци и маршрути. Това е много по-лично – преосмисляне на образа на България отвътре. Моите читатели не са само любопитните пътешественици, а и българите, които може би са престанали да забелязват красотата около себе си.
Вярвам в България на топлината и мъдростта, където гостоприемството не е жест, а начин на живот. Вярвам в България на устойчивостта, закалена от векове промени, но запазила езика, музиката и идентичността си. Вярвам в България на красотата – не само в нейните пейзажи, но и в хората ѝ, в ритмите и традициите.
Чрез This is Bulgaria споделям фотографии, филми, интервюта и разкази, които празнуват богатството на страната. Търся занаятчиите, които пазят древни умения, фермерите, които обработват земята с любов, и младите визионери, които градят модерна България, без да губят връзка с корените си.
Моята мисия е проста, но дълбока: да накарам хората да погледнат отново. Да надзърнат отвъд заглавията, отвъд клишетата и да видят живото сърце на тази земя. Да видят онова, което виждам аз – страна на контрасти, традиции и щедър дух, рядък в днешния свят.
Затова ви каня да вървите с мен. Да влезете в селата. Да се изгубите из планините. Да танцувате по мегданите. Да опитате хляба. Да оставите музиката да се вплете в костите ви. Дали откривате България за първи път или я преоткривате след дълги години, надявам се моето дело да ви помогне да се влюбите – може би за първи път, може би отново.
Това е България.
И тя заслужава да бъде позната.