В предстоящата ми книга State Builders from The Steppe: A History of the First Bulgarian Empireаз очевидно наричам тази държава „империя“, а не „кралство“. Няколко
души ме попитаха за това мое решение, затова исках да се спра на него тук: какво
е империя, защо Първата българска държава отговаря на това определение и
защо самият въпрос е толкова сложен.
Първо, нека видим какво е империя. Според Merriam Websterимперията е „голяма политическа единица, притежаваща значителна по обхват
територия или редица територии или народи под единна суверенна власт,
особено такава, чийто държавен глава е император“.
И така, как и защо Първата българска държава попада в това определение?
Мисля, че можем справедливо да твърдим, че тази държава е имала редица
народи под своята суверенна власт. В различни периоди тя е управлявала
огромен брой славяни, власи, сърби, гърци, арменци, хървати, авари и други. Що
се отнася до цели политически единици, можем да погледнем конкретно Сърбия
като самостоятелна политическа единица, която в различни периоди е била
изцяло под контрола на тази държава.
Разбира се, това описва много държави в историята, които не са смятани за
империи. Вторият фактор, който според мен „прекарва“ Първата българска
държава „през чертата“, е, че нейните владетели са получили титлата
„император“. Първо, през 704 г. хан Тервел получава византийската титла „Кесар“
(Caesar) в замяна на помощта си за византийския император Юстиниан II. По
онова време това е титла, давана предимно на престолонаследника, който по-
късно получава титлата „Август“ (Augustus) и е провъзгласяван за съимператор.
Така че, макар „Кесар“ понякога да е означавало просто „император“ и да е в
основата на термини като „цар“ и „кайзер“, то не е означавало стриктно това по
времето, когато титлата е дадена на Тервел.
По-късно обаче цар Симеон получава византийско признание за своята титла
„император“, равна на тази на императора в Константинопол (макар и без
предполагаемия универсализъм, който византийците свързват с нея), и започва
да се нарича „Цар на българи и ромеи“ (Emperor of the Bulgars and Romans),
визирайки вероятно гърците, живеещи на негова територия. В този момент вече
наистина имаме владетел с призната титла „император“, управляващ обширна
държава, съдържаща много и различни народи и територии.
Разбира се, с времето е имало известни спорове около тази титла, но по-късно
византийците все пак признават Симеон просто за „император на българите“.
Това е прието и от Папата. По-късно възникват спорове за титлата и по време на
Втората българска държава, но това е тема за друг разговор.
Когато титлата „Цар“ е възродена в България през XX век, тя е превеждана като
„king“ (крал), а не като „emperor“ (император). Това е логично, тъй като тази
съвременна българска държава вече не управлява никакви големи чужди
територии, страни или народи (всъщност, тъкмо обратното). Ето защо, когато
разглеждаме титлата „Цар“, тя може да означава както „император“, така и
„крал“, тъй като е означавала и двете едновременно, в зависимост от това дали
гледаме към Русия или към България.
С една дума, не смятам, че е нелегитимно Първата българска държава да се
нарича просто „кралство“. Англоезичните източници са доста смесени – мнозина
използват „кралство“ (kingdom), а мнозина други – „империя“ (empire). Но аз
сметнах, че използването на термина „империя“ е едновременно оправдано от
историята и ще помогне да се подчертаят размерът, мащабът и тогавашното
(contemporary) значение на тази държава.
Първата българска империя не е била просто едно от многото второстепенни
европейски кралства, а основен играч на континента, който е оформил векове от
европейската история. Получаването на тези византийски имперски титли също е
било изключително важно за държавата и е било основна цел през голяма част от
съществуването ѝ. А назоваването ѝ „Първа българска империя“ признава успеха
на това начинание и подчертава един от ключовите ѝ успехи: създаването на
трайна идентичност – както в това да си българин, така и в това да си владетел на
българите – която остава и до днес.