Преди време споменах в една лекция как се влюбих в една българка, а в последствие и в самата България. На 51 годишна възраст се намирам в Пловдив - не на екскурзия, а живеейки, дишайки, градейки тук. Хората си мислят, че съм си загубил ума. "Напускаш Швеция? За България?" Думите са напоени с учтиво недоумление. "Най-бедната държава в ЕС", казваха мнозина, цитирайки икономическите показатели като Светото писание.
Но ето какво убягва на всички относно позицията на България: бивайки наричана "най-бедна", всъщност дава най-ценната маркетингова позиция, която една държава в Европа може да има в момента.
Истината е, че свидетелстваме раждането на това, което икономистите биха нарекли "първокласност на автентичността" / "genuineness premium". А в България това е в изобилие - истинска златна мина за конкурентно предимство, което повечето държави систематично са разрушавали в преследване на стандартизация.
Скритият Мотив зад създаване на стойност
Нещо фундаментално се промени на световните пазари и повечето държави все още не са го забелязали. Същите сили, които направиха ефективността и интеграцията печеливши в последните 30 години, сега поставят на пиедестал техните противоположности: културна цялост и съдържание, адаптивна гъвкавост и естествено регионално разграничение.
Ето какъв шаблон се появява, когато изучаваме естествени малки икономики: тези, които процъфтяват във времена на несигурност не са най-интегрираните - те са най-различимите.
Разгледайте какво се случва в район Капана, в Пловдив. Занаятчии работят по шестнадесет часа на ден, а след това незабележимо преминават към почерпка с ракия в компанията на приятели до полунощ. Млади тек-предприемачи градят своите бизнес начинания от масите по кафенетата, превключвайки между интензивна работа и задълбочени дискусии относно политика, изкуство и живота.
Това не е чаровен културен нюанс - това е икономически отличителен белег, който налага първокласното ценообразуване на глобалните пазари.
Балансът между работа и личен живот не е ,,Берлинската стена“ – той е пропусклива мембрана. Българите работят неуморно, но не се отказват от социалните си контакти в името на продуктивността. В Швеция се разбираме за вечеря с приятели три седмици предварително. В Пловдив моят съсед чука на вратата в 21:00 и казва "Идвай, правим скара. Донеси вино."
На глобалните пазари се наблюдава тенденциозна готовност да се плаща допълнително за такова автентично културно изживяване. Икономика, базирана на взаимоотношения, протича през павираните улици - ромски занаятчии коват медта на ръка, бабите продават домашна лютеница, кафенета се превръщат в общностни центрове - генерира по-големи маржове от оптимизираните за ефективност алтернативи, защото предоставя това, което глобализираната система не може: истински човешки връзки.
Швейцарското разкритие
Ето какво българските стратези не са осъзнали напълно: глобалната икономическа стандартизация открива безпрецедентни възможности за културно разграничаване.
Швейцария не просто избягва интеграцията - тя превърна независимостта в оръжие. Докато другите държави изоставяха отличителните си черти за сметка на ефективността, Швейцария изгради цял икономически модел, бъдейки уникална. Швейцарските банки не предлагат просто банкови сметки, те предлагат “швейцарщина”. Швейцарските производители не просто произвеждат… - те изработват първокласни продукти, които дават предпоставка за по-високи цени, именно защото са швейцарски.
Зашеметяващото прозрение: Швейцария налага първокласни цени затова защото е различна, точно по начина, по който България изначално е.
Замислете се какво значи това: Швейцария монетизира Алпийското си наследство, култура на прецизност и независимост във вземането на решения. България има Балканско наследство, култура на занаятчийство и същата гъвкавост във вземането на решения.
Тук идва акцентът: Българската позиция е по-добра от тази, която Швейцария е имала. Швейцария е трябвало да изгради разграничаването си от нулата. Българската културна уникалност вече съществува, органично.
България не трябва да създава уникалност - тя се нуждае от монетизация на автентичния характер, който стандартизацията би систематично унищожила.
Икономиката на Автентичността в действие
Global markets are fragmenting into niches that reward original differentiation. In this environment, Bulgaria's perceived "backwardness" becomes premium positioning.
- Глобалните пазари са оформени в ниши, които възнаграждават естествената диференциация. В тази обстановка възприеманата българска "назадничавост" се превръща в първокласно позициониране.
- Износ на бизнес услуги: Компании, разочаровани от стандартизираната европейска бизнес култура, биха платили допълнително за българския индивидуален подход. Същата интеграция между работа и личен живот, която изглежда „неефективна“ за западните очи, създава превъзходни взаимоотношения с клиентите и ражда иновативни решения.
- Диференциация в производството: "Направено в България" може да се превърне в първокласна марка за автентично изработени продукти, конкурирайки се с швейцарската прецизност, чрез балканския дух и занаятчийските традиции.
- Технически иновационен център: Българската култура на импровизация и превъзмогването на проблеми, базирано на взаимоотношения, създава иновативни методологии, които стандартизираните технически центрове не могат да репликират.
Възможности от Фрагментацията
Глобалната икономика се раздробява на регионални взаимоотношения и двустранни партньорства. В такава среда страните с културна цялост, съдържание и гъвкавост при взимането на решения се превръщат в ценни стратегически партньори.
България може да позиционира себе си като "оригинална алтернатива" на стандартизираните европейски бизнес предложения, която интегрираните икономики не могат да предоставят заради систематичните си ограничения.
Технологични компании, търсещи автентична иновационна култура. Финансови услуги, изискващи лично отношение. Туроператори, предлагащи истински културни преживявания. Клиенти на производството, изискващи ръчно изработено съвършенство.
Всички тези пазари плащат допълнителна цена за това, което България естествено предлага.
Рамка за стратегическо позициониране
Истинската възможност се крие в разбирането на това, което икономистите наричат "стойност на избора" – възможността за избиране на различни адаптивни стратегии, докато глобалните условия се променят.
- Независимост във вземането на решения: Дали монетарни, регулаторни или културни решения, поддържането на гъвкавостта за адаптация към моментните условия създава конкурентно предимство, което закостенелите системи не могат да достигнат.
- Съхраняване на културните активи: Всеки отделен културен елемент, който България поддържа, докато другите стандартизират, става все по-ценен с времето, на фона на фрагментиращите се глобални пазари.
- Икономика, базирана на взаимоотношения: Културата на личен подход, която предразполага по-ниски транзакционни разходи, по-доверчиви отношения и превъзходно обслужване на клиента.
- Иновации чрез ограничения: Българските традиции в креативното решаване на проблеми с ограничени ресурси създава напредничави решения, които биват пропускани в системи на изобилие.
Революция в позиционирането
Дебатите относно валутата изпускат един фундаментален въпрос: Как България извлича максимума от стойността на своята уникална позиция в разривния свят?.
Отговорът не е в избора между интеграция или изолация - а в разпознаването, че автентичните отличителни белези са все по-голяма рядкост в стандартизирания свят.
Българското конкурентно предимство не лежи в икономическите статистики - то е културен актив, който създава първокачествена стойност. Занаятчийското наследство. Личният подход в бизнеса, лежащ на взаимоотношения. Интегрирането на професионализма и личния живот. Гъвкавостта във вземането на решения.
Това не са неефективности за отстраняване - те са стратегически актив за монетизиране.
Крайният Извод
Аз не се преместих в България, за да гледам как тя става като всички останали. Аз дойдох, защото видях това, което глобалните пазари тепърва започват да разбират: в свят устремен към уеднаквяване, последните автентични места не просто оцеляват - те определят цената.
Българският момент на кръстопътя не е избор в "правилната" посока - а разпознаването на това, че да бъдеш на кръстопътя е най-ценната позиция.
Запазете културната разпознаваемост. Съхранете гъвкавостта във вземане на решения. Поддържайте икономиката базирана на личен подход и взаимоотношения.
Защото без значение, дали България избере интеграция или независимост, стандартизация или диференциация, евро или лев – държавите, които процъфтяват в следващия икономически цикъл, са тези, които разбраха как да монетизират автентичността, оригиналността и печалбата по различен начин.
Това не е Българската възможност - това е Българската съдба.